(Текст предоставил: Васил Станев) |
Станев Васил | Посмотреть |
Васил Станев МАЗ Михаил Анчаров 1960-1962 На Жанна Дудукалова и на Пьотр Межирицки! Благодаря! Няма повод за мъка ето: Що жена е – си без добро. Ний ще идем с тебе в бюфета вино там, полвинка кило, и лимонче, и два геврека, Черен хайвер и със "Дукат". Ний с тебе туйцък полека... Залез зайче, умря така. Виждаш зайче, там горе в небето МАЗ триосен че тъне в калта? Три лета без отпуск, но ето - Дай ще кажа във връзка с това. Аз началник в автоколона. Дай да пием: главен съм знай. Не шофьор съм. Пазим закона. Няма повод - без повод май. А зад мене? Труда, умората, дебит-кредит и документ и затвор, три лета във школата, Пет - война... Но вчера за мен. А ний днеска: Москва не дава, накъде там – "знак стоп" виси. МАЗ за център, май че, не става. Ех, разходка ще е с такси. Час и два просто губя време, час и два просто тъй стоя. пъти два караул се сменя, два „заека" със строева. Караулни замръзват строго... тук разбрах, не трябва така: Във колода козът не много - орден с голичката ми глава. А зад мене? Трасе, трасето и път есенен кишав там, а месо от Ростов, и ето, селда в Рига товаря знам. А зад мене? Автоколони, влакът свири, и женски вик, накладните, и склад, вагони... В огледалце - май съм старик. Зайче, вярвай, аз вечно първи: И на хълм, но и под хълма. Само нервите стерви в кърви, и аорта "бузи" сега. Чуй - "бузи". Ти май реч такава Не си чула. Без ней тогаз, Да си здрава! Бъди ти здрава! Дай лице да го видя аз. Мъж търси го ти не разпустнати. И по наклона да не пълзи. Лапай килка солено вкусната, Лапай, лапе, не се глези. Тъй затварят. Салама пресен дай! На шофьор – без дребна пара! Аз двайстака, а ти със дребни май. Аз герой, а ти машкара! Тъй де, тъй де...Ний не си искаме. Уважавам закон. Здравей! Едик, слагай втора канистра лявата ти страна отлей, Намотал си гума до корди - Скорпион шофьор си сега!... Знаеш зайче, защо сме горди? Ний с курс цял голям зад гърба. Васил Станев 24 август 2013, София